Прегоряха сухите треви

Поезия » Любовна

705 0 10

Връщам се назад с година-две...

С тебе бяхме истински и луди!

Весело бе нашето море,

пръскаха вълните изумруди!

Беше лято– топло и добро,

с твоя глас се смееше щастливо!

Мислеше, че трайно е дошло

и едва ли пак ще си отиде!

Бързо месец юли превали,

нищичко от него не остана!

Прегоряха сухите треви...

Пак е лято!... Ала теб те няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Анел (Лена Рачкова)

Всичко хубаво е преходно

2014-08-21T22:27:46+03:00
странница (Сеси)

Спомените напомнят за отминалото щастие! Поздрави, Мариан!

2014-08-12T22:35:03+03:00
lu4 (Мартина)

Като песен е! Поздрави, Мариан!

2014-08-12T20:12:05+03:00
voda (Елица Ангелова)

За преходните неща - с добра дума и болка...

2014-08-11T05:15:55+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Красиво елегично бисерче!
Без поза и лъскави метафори,
с малко думи е казано всичко
за любовта,за красивия спомен
който оставя след себе си, за
болката, че вече я няма...
ПОЗДРАВИ!

2014-08-02T21:59:22+03:00