rosy88 (Росица Младенова)
56 179
19 oct 2010, 13:37  

Прегръдка 

  Poesía » De amor
1599 0 13

            

 

 

                  Внезапно заприлича на любов

              мъглата върху лявото му рамо.

              Преди да ме прегърне, бе готов

              да си отиде или да измами...

              Но в себе си привлече ме насън.

              В ухото като вик се сгромоляса.

              Дъхът му ме разлисти, а отвън

              затрепкаха на Коледа украсите.

              И толкова бе близо, че от страх

              случайно този миг да не се счупи,

              затворих си очите и видях:

             Той вече няма как да ме загуби!

   

© Росица Младенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??