Прегръдка
Внезапно заприлича на любов
мъглата върху лявото му рамо.
Преди да ме прегърне, бе готов
да си отиде или да измами...
Но в себе си привлече ме насън.
В ухото като вик се сгромоляса.
Дъхът му ме разлисти, а отвън
затрепкаха на Коледа украсите.
И толкова бе близо, че от страх
случайно този миг да не се счупи,
затворих си очите и видях:
Той вече няма как да ме загуби!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Младенова Todos los derechos reservados
