19 окт. 2010 г., 13:37  

Прегръдка 

  Поэзия » Любовная
1598 0 13

            

 

 

                  Внезапно заприлича на любов

              мъглата върху лявото му рамо.

              Преди да ме прегърне, бе готов

              да си отиде или да измами...

              Но в себе си привлече ме насън.

              В ухото като вик се сгромоляса.

              Дъхът му ме разлисти, а отвън

              затрепкаха на Коледа украсите.

              И толкова бе близо, че от страх

              случайно този миг да не се счупи,

              затворих си очите и видях:

             Той вече няма как да ме загуби!

   

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??