Прегръдка
Внезапно заприлича на любов
мъглата върху лявото му рамо.
Преди да ме прегърне, бе готов
да си отиде или да измами...
Но в себе си привлече ме насън.
В ухото като вик се сгромоляса.
Дъхът му ме разлисти, а отвън
затрепкаха на Коледа украсите.
И толкова бе близо, че от страх
случайно този миг да не се счупи,
затворих си очите и видях:
Той вече няма как да ме загуби!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Младенова Все права защищены
