Внезапно заприлича на любов
мъглата върху лявото му рамо.
Преди да ме прегърне, бе готов
да си отиде или да измами...
Но в себе си привлече ме насън.
В ухото като вик се сгромоляса.
Дъхът му ме разлисти, а отвън
затрепкаха на Коледа украсите.
И толкова бе близо, че от страх
случайно този миг да не се счупи,
затворих си очите и видях:
Той вече няма как да ме загуби!
© Росица Младенова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
