Когато ме споходят страховете,
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди,
или в душата бъркат с кални пръсти,
подготвен съм – това съм го предвидил,
защото вече знам – светът е мръсен...
Но зная също - ТУК е красотата!
Наоколо!
В небето
и в цветята,
във птиците,
в окото на пчелата,
във залезите, от сребро изляти,
в усмивките,
и сълзите на радост,
във прошката,
във думата”обичам”
и в думите,
изпълнени със сладост,
когато хората в любов се вричат...
Когато ме споходят страховете...?
Не, страховете няма да се върнат!
И затова сега не ме плашете!
Аз с две ръце живота съм прегърнал...
09.08.2012
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados