25 sept 2012, 12:51

Прегръдка с живота

846 0 7

Когато ме споходят страховете,

че нещо лошо, много лошо ще се случи,

не моля вече никой за подкрепа

да се опазя – просто се научих...

 

Когато ме разстрелват със обиди,

или в душата бъркат с кални пръсти,

подготвен съм – това съм го предвидил,

защото вече знам – светът е мръсен...

 

Но зная също - ТУК е красотата!

Наоколо!

В небето

и в цветята,

във птиците,

в окото на пчелата,

във залезите, от сребро изляти,

в усмивките,

и сълзите на радост,

във прошката,

във думата”обичам”

и в думите,

изпълнени със сладост,

когато хората в любов се вричат...

 

 

Когато ме споходят страховете...? 

Не, страховете няма да се върнат!

И затова сега не ме плашете!

Аз с две ръце живота съм прегърнал...

 

09.08.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...