RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева) RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
13 60
20 ago 2019, 15:40

Прегръдка за татко

943 3 4

С ръцете си - клони неокършени

събирам изоставени гнезда от птици.

Все някога и в тях ще кацне щъркел,

нагънат от хартия – неизлюпен.

 

С нозете си – дървета изкорубени

протягам в земната утробата корени,

за да прегърна там дълбоко в тъмното

Сърцето вкаменено на баща ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Благодаря Ангелче, така е - тъгата отминава, но липсват присъствието, ръцете, очите и усещането за закрила...Мариана, няма по-топла и уютна прегръдка от бащината! Ани, благодаря за стойностния коментар!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    "С ръцете си - клони неокършени
    събирам изоставени гнезда от птици."

    И само това да беше написала, щеше да е досатъчно. Въздействащо е.
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Благодаря, Светличка! Много отдавна баща ми се прости с нашия свят. И не, не е тъга, нито мрачно потъване! Поисках за миг татко да ме прегърне и да се почувствам като най-свидната божия птичка. Толкова оскъден беше на ласки баща ми, но ме дари с най-важното - независимост!❤️
  • svetlitschka (Светличка)
    svetlitschka (Светличка)
    Трогваш и разплакваш! Бъди силна!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0