Прегръдка за татко

Поэзия » Философская

944 3 4

С ръцете си - клони неокършени

събирам изоставени гнезда от птици.

Все някога и в тях ще кацне щъркел,

нагънат от хартия – неизлюпен.

С нозете си – дървета изкорубени

протягам в земната утробата корени,

за да прегърна там дълбоко в тъмното

Сърцето вкаменено на баща ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря Ангелче, така е - тъгата отминава, но липсват присъствието, ръцете, очите и усещането за закрила...Мариана, няма по-топла и уютна прегръдка от бащината! Ани, благодаря за стойностния коментар!

2019-08-26T10:19:36+03:00
Anita765 (Ани Монева)

"С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици."

И само това да беше написала, щеше да е досатъчно. Въздействащо е.

2019-08-20T21:48:49+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря, Светличка! Много отдавна баща ми се прости с нашия свят. И не, не е тъга, нито мрачно потъване! Поисках за миг татко да ме прегърне и да се почувствам като най-свидната божия птичка. Толкова оскъден беше на ласки баща ми, но ме дари с най-важното - независимост!❤️

2019-08-20T16:15:25+03:00
svetlitschka (Светличка)

Трогваш и разплакваш! Бъди силна!

2019-08-20T15:57:08+03:00