RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
20 авг. 2019 г., 15:40

Прегръдка за татко 

  Поэзия » Философская
628 3 4

С ръцете си - клони неокършени

събирам изоставени гнезда от птици.

Все някога и в тях ще кацне щъркел,

нагънат от хартия – неизлюпен.

 

С нозете си – дървета изкорубени

протягам в земната утробата корени,

за да прегърна там дълбоко в тъмното

Сърцето вкаменено на баща ми.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ангелче, така е - тъгата отминава, но липсват присъствието, ръцете, очите и усещането за закрила...Мариана, няма по-топла и уютна прегръдка от бащината! Ани, благодаря за стойностния коментар!
  • "С ръцете си - клони неокършени
    събирам изоставени гнезда от птици."

    И само това да беше написала, щеше да е досатъчно. Въздействащо е.
  • Благодаря, Светличка! Много отдавна баща ми се прости с нашия свят. И не, не е тъга, нито мрачно потъване! Поисках за миг татко да ме прегърне и да се почувствам като най-свидната божия птичка. Толкова оскъден беше на ласки баща ми, но ме дари с най-важното - независимост!❤️
  • Трогваш и разплакваш! Бъди силна!
Предложения
: ??:??