Прегръдка за татко

Поезия » Философска

940 3 4

С ръцете си - клони неокършени

събирам изоставени гнезда от птици.

Все някога и в тях ще кацне щъркел,

нагънат от хартия – неизлюпен.

С нозете си – дървета изкорубени

протягам в земната утробата корени,

за да прегърна там дълбоко в тъмното

Сърцето вкаменено на баща ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря Ангелче, така е - тъгата отминава, но липсват присъствието, ръцете, очите и усещането за закрила...Мариана, няма по-топла и уютна прегръдка от бащината! Ани, благодаря за стойностния коментар!

2019-08-26T10:19:36+03:00
Anita765 (Ани Монева)

"С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици."

И само това да беше написала, щеше да е досатъчно. Въздействащо е.

2019-08-20T21:48:49+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Благодаря, Светличка! Много отдавна баща ми се прости с нашия свят. И не, не е тъга, нито мрачно потъване! Поисках за миг татко да ме прегърне и да се почувствам като най-свидната божия птичка. Толкова оскъден беше на ласки баща ми, но ме дари с най-важното - независимост!❤️

2019-08-20T16:15:25+03:00
svetlitschka (Светличка)

Трогваш и разплакваш! Бъди силна!

2019-08-20T15:57:08+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0