20 ago 2012, 11:00

Прегръдката

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

И понеже съм нетърпелива
да чакам тази наша прегръдка,
нека да я измисля!

Като всяка красива мечта,
тя е много вълнуваща,
като истинска!

Аз - "за пръв път в живота си".
Ти - "за пръв път в живота си".
Нямат значение

всички бивши любови,
настоящи тревоги
и прегрешения.

И така, ти ме вземаш
в твойте ръце.
Ръбесто ме погалваш.

Потрепервам. Притискам се.
Чуваш мойто сърце.
Вдъхваш мойто ухание.

Ще ти се да ме милнеш с устни
(Алби, прощавай,
че взаимствам от теб тази дума),

но се боиш да не би да се дръпна.
А аз сили нямам дори.
Цялата съм изтръпнала.

Ето, виждаш ли колко хубаво
би била тази наша прегръдка!
Затова я измислих!

Как копнея, да знаеш,
това да се случи в действителност!
Трябва просто да махнеш с ръка

и да кажеш: "Не си струва с теб да се караме!"
Бих те прегърнала точно така,
както си го представям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вярвам...
  • С върха на погледа си
    те докосвам.
    Доизмислям ти
    устните
    и после
    ги целувам.
    Създавам си люлка
    от прегръдките ти -
    ефимерна до болка
    и сама
    я залюлявам.
    Боже, колко са топли
    ръцете ти,
    измислени
    от мойте фантазии.
    Бързам към теб
    всяка нощ
    по пътека
    със думи постлана.
    --------------------------
    Докосна ме тази нетърпеливост!
    Браво!
  • И на мен ми хареса!
  • "Като всяка красива мечта,
    тя е много вълнуваща,
    като истинска!"

    Браво!
  • Страхотен стих! Съпреживях и усетих емоцията!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...