Прегръдката
И понеже съм нетърпелива
да чакам тази наша прегръдка,
нека да я измисля!
Като всяка красива мечта,
тя е много вълнуваща,
като истинска!
Аз - "за пръв път в живота си".
Ти - "за пръв път в живота си".
Нямат значение
всички бивши любови,
настоящи тревоги
и прегрешения.
И така, ти ме вземаш
в твойте ръце.
Ръбесто ме погалваш.
Потрепервам. Притискам се.
Чуваш мойто сърце.
Вдъхваш мойто ухание.
Ще ти се да ме милнеш с устни
(Алби, прощавай,
че взаимствам от теб тази дума),
но се боиш да не би да се дръпна.
А аз сили нямам дори.
Цялата съм изтръпнала.
Ето, виждаш ли колко хубаво
би била тази наша прегръдка!
Затова я измислих!
Как копнея, да знаеш,
това да се случи в действителност!
Трябва просто да махнеш с ръка
и да кажеш: "Не си струва с теб да се караме!"
Бих те прегърнала точно така,
както си го представям.
© Павлина Гатева All rights reserved.
