670301 (Павлина Гатева)
1387 361
20.08.2012 г., 11:00 ч.

Прегръдката 

  Поезия » Друга
880 0 5

И понеже съм нетърпелива
да чакам тази наша прегръдка,
нека да я измисля!

Като всяка красива мечта,
тя е много вълнуваща,
като истинска!

Аз - "за пръв път в живота си".
Ти - "за пръв път в живота си".
Нямат значение

всички бивши любови,
настоящи тревоги
и прегрешения.

И така, ти ме вземаш
в твойте ръце.
Ръбесто ме погалваш.

Потрепервам. Притискам се.
Чуваш мойто сърце.
Вдъхваш мойто ухание.

Ще ти се да ме милнеш с устни
(Алби, прощавай,
че взаимствам от теб тази дума),

но се боиш да не би да се дръпна.
А аз сили нямам дори.
Цялата съм изтръпнала.

Ето, виждаш ли колко хубаво
би била тази наша прегръдка!
Затова я измислих!

Как копнея, да знаеш,
това да се случи в действителност!
Трябва просто да махнеш с ръка

и да кажеш: "Не си струва с теб да се караме!"
Бих те прегърнала точно така,
както си го представям.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • вярвам...
  • С върха на погледа си
    те докосвам.
    Доизмислям ти
    устните
    и после
    ги целувам.
    Създавам си люлка
    от прегръдките ти -
    ефимерна до болка
    и сама
    я залюлявам.
    Боже, колко са топли
    ръцете ти,
    измислени
    от мойте фантазии.
    Бързам към теб
    всяка нощ
    по пътека
    със думи постлана.
    --------------------------
    Докосна ме тази нетърпеливост!
    Браво!
  • И на мен ми хареса!
  • "Като всяка красива мечта,
    тя е много вълнуваща,
    като истинска!"

    Браво!
  • Страхотен стих! Съпреживях и усетих емоцията!
Предложения
: ??:??