11 sept 2016, 13:25

Прегръдката на тишината

  Poesía » Otra
745 0 1

Днес прегърнах тишината
ей тъй неволно и безшумно,
облог подписах със тъгата
да приемам болката разумно.

Когато тя ме навестява,
значи, че не е напразно,
със сигурност ме известява
за грешка сторена, навярно.

Към себе си и другите, към Бога
не съм била достатъчно добра
и в страданието си ще мога
отговорът да намеря за това.

В мисли на покой разбирам,
това съвсем не е случайно,
за себе си урок намирам,
до вчерашна , дълбока тайна.

И болката сама си отшумява,
отива си тъй както е дошла
и потребността да се прощава
изпълва моята душа.

Пречистена от прошката ликува,
в страданието вижда радостта
към вечната си цел пътува,
чрез болката намира любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....