Sep 11, 2016, 1:25 PM

Прегръдката на тишината

  Poetry » Other
746 0 1

Днес прегърнах тишината
ей тъй неволно и безшумно,
облог подписах със тъгата
да приемам болката разумно.

Когато тя ме навестява,
значи, че не е напразно,
със сигурност ме известява
за грешка сторена, навярно.

Към себе си и другите, към Бога
не съм била достатъчно добра
и в страданието си ще мога
отговорът да намеря за това.

В мисли на покой разбирам,
това съвсем не е случайно,
за себе си урок намирам,
до вчерашна , дълбока тайна.

И болката сама си отшумява,
отива си тъй както е дошла
и потребността да се прощава
изпълва моята душа.

Пречистена от прошката ликува,
в страданието вижда радостта
към вечната си цел пътува,
чрез болката намира любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....