Днес прегърнах тишината
ей тъй неволно и безшумно,
облог подписах със тъгата
да приемам болката разумно.

Когато тя ме навестява,
значи, че не е напразно,
със сигурност ме известява
за грешка сторена, навярно.

Към себе си и другите, към Бога
не съм била достатъчно добра
и в страданието си ще мога
отговорът да намеря за това.

В мисли на покой разбирам,
това съвсем не е случайно,
за себе си урок намирам,
до вчерашна , дълбока тайна.

И болката сама си отшумява,
отива си тъй както е дошла
и потребността да се прощава
изпълва моята душа.

Пречистена от прошката ликува,
в страданието вижда радостта
към вечната си цел пътува,
чрез болката намира любовта.