11 сент. 2016 г., 13:25

Прегръдката на тишината

749 0 1

Днес прегърнах тишината
ей тъй неволно и безшумно,
облог подписах със тъгата
да приемам болката разумно.

Когато тя ме навестява,
значи, че не е напразно,
със сигурност ме известява
за грешка сторена, навярно.

Към себе си и другите, към Бога
не съм била достатъчно добра
и в страданието си ще мога
отговорът да намеря за това.

В мисли на покой разбирам,
това съвсем не е случайно,
за себе си урок намирам,
до вчерашна , дълбока тайна.

И болката сама си отшумява,
отива си тъй както е дошла
и потребността да се прощава
изпълва моята душа.

Пречистена от прошката ликува,
в страданието вижда радостта
към вечната си цел пътува,
чрез болката намира любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...