На един голям приятел
Аз знаех, има те в света
и вярвах,
че ще те намеря!
Защо те срещам в късна есен,
когато глъхне вече
песен,
от есенния хлад треперя
и капят
сетните листа?...
Проклета моя зла съдба!
Защо все идваш
закъсняла?
Към мен си тъй немилостива,
но аз те чакам
и съм жива.
Макар и в зима побеляла,
прегърнах
своята мечта!
© Славка Любенова Todos los derechos reservados