10 mar 2011, 13:07

Прегръщам своята мечта 

  Poesía » Versos blancos
564 0 0

                                        

                                            На един голям приятел

 

       Аз знаех, има те в света

       и вярвах,

       че ще те намеря!

       Защо те срещам в късна есен,

       когато глъхне вече

       песен,

       от есенния хлад треперя

       и капят

       сетните листа?...

 

       Проклета моя зла съдба!

       Защо все идваш

       закъсняла?

       Към мен си тъй немилостива,

       но аз те чакам

       и съм жива.

       Макар и в зима побеляла,

       прегърнах

       своята мечта!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??