10.03.2011 г., 13:07

Прегръщам своята мечта

722 0 0

                                        

                                            На един голям приятел

 

       Аз знаех, има те в света

       и вярвах,

       че ще те намеря!

       Защо те срещам в късна есен,

       когато глъхне вече

       песен,

       от есенния хлад треперя

       и капят

       сетните листа?...

 

       Проклета моя зла съдба!

       Защо все идваш

       закъсняла?

       Към мен си тъй немилостива,

       но аз те чакам

       и съм жива.

       Макар и в зима побеляла,

       прегърнах

       своята мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...