На един голям приятел
Аз знаех, има те в света
и вярвах,
че ще те намеря!
Защо те срещам в късна есен,
когато глъхне вече
песен,
от есенния хлад треперя
и капят
сетните листа?...
Проклета моя зла съдба!
Защо все идваш
закъсняла?
Към мен си тъй немилостива,
но аз те чакам
и съм жива.
Макар и в зима побеляла,
прегърнах
своята мечта!
© Славка Любенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
