8 abr 2025, 11:51

Преход

  Poesía
355 2 4
Питам се пак, кой ден е днес, сменя се час, пореден адрес... Настроенията летят с взор надалеч, между слънце и дъжд... между тишина и реч... Въртят се вселени далечни, без глас, нанякъде втурнати без наличен компас. С нашите крачки ги движим или… в заблуди ни тласкат и илюзорни мечти. Минорно е темпото на сезонния валс, неустойчиво, сляпо, сякаш в колапс. С разпилените мисли обръща се в миг или вцепенява се, като чувство без лик. "Аз" е паролата... с път в този свят, отваря врати, дели кръговрат… С нашите крачки и дръзки победи превърнати в малки, чудновати вселени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Процесът е труден, при това с изпит нелек
    пълзим през собствените си сенки,
    с надеждата да създадем нови опори
    и отново почувстваме се, нормален човек
    Времето свързва ни в чистото цяло
    минало, настояще и бъдеще
    каквото боляло, боляло... след утре
    стъпваме в необозримост и служене.
    Промяната знаем, е винаги трудна
    издялква ни до където дадем,
    променили характери поемаме пътища
    с изцелител основен,
    да знаеш кой си във всеки даден момент.
  • Много си права, точно така е! Но, когато си в мъгла, не можеш понякога да стигнеш до тях. Или нещо в теб не ти позволява... При мен е така. И знам защо е така. Слънчев привет и за теб, Валя!
  • Привет, Анахид! Отговорите на всички въпроси са в нас! Благодаря !
  • С нашите крачки ги движим. Ако ние самите се заблуждаваме в нещо или даваме илюзии на някой друг, получаваме от същата мъгла. И не нарочно и умишлено, няма как да е в невидимата и сляпа мъгла, в която не виждаме нищо. А по съвсем искрен и естествен начин, защото отразяваме, това което в нас са отразили. Поздрав, Валя!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...