Лютиче (Валя Сотирова) Лютиче (Валя Сотирова)
11 406
8 abr 2025, 11:51

Преход

  Poesía
347 2 4
Питам се пак, кой ден е днес, сменя се час, пореден адрес... Настроенията летят с взор надалеч, между слънце и дъжд... между тишина и реч... Въртят се вселени далечни, без глас, нанякъде втурнати без наличен компас. С нашите крачки ги движим или… в заблуди ни тласкат и илюзорни мечти. Минорно е темпото на сезонния валс, неустойчиво, сляпо, сякаш в колапс. С разпилените мисли обръща се в миг или вцепенява се, като чувство без лик. "Аз" е паролата... с път в този свят, отваря врати, дели кръговрат… С нашите крачки и дръзки победи превърнати в малки, чудновати вселени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Процесът е труден, при това с изпит нелек
    пълзим през собствените си сенки,
    с надеждата да създадем нови опори
    и отново почувстваме се, нормален човек
    Времето свързва ни в чистото цяло
    минало, настояще и бъдеще
    каквото боляло, боляло... след утре
    стъпваме в необозримост и служене.
    Промяната знаем, е винаги трудна
    издялква ни до където дадем,
    променили характери поемаме пътища
    с изцелител основен,
    да знаеш кой си във всеки даден момент.
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Много си права, точно така е! Но, когато си в мъгла, не можеш понякога да стигнеш до тях. Или нещо в теб не ти позволява... При мен е така. И знам защо е така. Слънчев привет и за теб, Валя!
  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Привет, Анахид! Отговорите на всички въпроси са в нас! Благодаря !
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    С нашите крачки ги движим. Ако ние самите се заблуждаваме в нещо или даваме илюзии на някой друг, получаваме от същата мъгла. И не нарочно и умишлено, няма как да е в невидимата и сляпа мъгла, в която не виждаме нищо. А по съвсем искрен и естествен начин, защото отразяваме, това което в нас са отразили. Поздрав, Валя!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0