Лютиче (Валя Сотирова) Лютиче (Валя Сотирова)
11 406
Apr 8, 2025, 11:51 AM

Преход

  Poetry
349 2 4
Питам се пак, кой ден е днес, сменя се час, пореден адрес... Настроенията летят с взор надалеч, между слънце и дъжд... между тишина и реч... Въртят се вселени далечни, без глас, нанякъде втурнати без наличен компас. С нашите крачки ги движим или… в заблуди ни тласкат и илюзорни мечти. Минорно е темпото на сезонния валс, неустойчиво, сляпо, сякаш в колапс. С разпилените мисли обръща се в миг или вцепенява се, като чувство без лик. "Аз" е паролата... с път в този свят, отваря врати, дели кръговрат… С нашите крачки и дръзки победи превърнати в малки, чудновати вселени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Процесът е труден, при това с изпит нелек
    пълзим през собствените си сенки,
    с надеждата да създадем нови опори
    и отново почувстваме се, нормален човек
    Времето свързва ни в чистото цяло
    минало, настояще и бъдеще
    каквото боляло, боляло... след утре
    стъпваме в необозримост и служене.
    Промяната знаем, е винаги трудна
    издялква ни до където дадем,
    променили характери поемаме пътища
    с изцелител основен,
    да знаеш кой си във всеки даден момент.
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Много си права, точно така е! Но, когато си в мъгла, не можеш понякога да стигнеш до тях. Или нещо в теб не ти позволява... При мен е така. И знам защо е така. Слънчев привет и за теб, Валя!
  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Привет, Анахид! Отговорите на всички въпроси са в нас! Благодаря !
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    С нашите крачки ги движим. Ако ние самите се заблуждаваме в нещо или даваме илюзии на някой друг, получаваме от същата мъгла. И не нарочно и умишлено, няма как да е в невидимата и сляпа мъгла, в която не виждаме нищо. А по съвсем искрен и естествен начин, защото отразяваме, това което в нас са отразили. Поздрав, Валя!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0