Лютиче (Валя Сотирова) Лютиче (Валя Сотирова)
11 406
Apr 8, 2025, 11:51 AM

Преход

  Poetry
346 2 4
Питам се пак, кой ден е днес, сменя се час, пореден адрес... Настроенията летят с взор надалеч, между слънце и дъжд... между тишина и реч... Въртят се вселени далечни, без глас, нанякъде втурнати без наличен компас. С нашите крачки ги движим или… в заблуди ни тласкат и илюзорни мечти. Минорно е темпото на сезонния валс, неустойчиво, сляпо, сякаш в колапс. С разпилените мисли обръща се в миг или вцепенява се, като чувство без лик. "Аз" е паролата... с път в този свят, отваря врати, дели кръговрат… С нашите крачки и дръзки победи превърнати в малки, чудновати вселени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Процесът е труден, при това с изпит нелек
    пълзим през собствените си сенки,
    с надеждата да създадем нови опори
    и отново почувстваме се, нормален човек
    Времето свързва ни в чистото цяло
    минало, настояще и бъдеще
    каквото боляло, боляло... след утре
    стъпваме в необозримост и служене.
    Промяната знаем, е винаги трудна
    издялква ни до където дадем,
    променили характери поемаме пътища
    с изцелител основен,
    да знаеш кой си във всеки даден момент.
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Много си права, точно така е! Но, когато си в мъгла, не можеш понякога да стигнеш до тях. Или нещо в теб не ти позволява... При мен е така. И знам защо е така. Слънчев привет и за теб, Валя!
  • Лютиче (Валя Сотирова)
    Лютиче (Валя Сотирова)
    Привет, Анахид! Отговорите на всички въпроси са в нас! Благодаря !
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    С нашите крачки ги движим. Ако ние самите се заблуждаваме в нещо или даваме илюзии на някой друг, получаваме от същата мъгла. И не нарочно и умишлено, няма как да е в невидимата и сляпа мъгла, в която не виждаме нищо. А по съвсем искрен и естествен начин, защото отразяваме, това което в нас са отразили. Поздрав, Валя!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0