Преход
Питам се пак, кой ден е днес,
сменя се час, пореден адрес...
Настроенията летят с взор надалеч,
между слънце и дъжд... между тишина и реч...
Въртят се вселени далечни, без глас,
нанякъде втурнати без наличен компас.
С нашите крачки ги движим или…
в заблуди ни тласкат и илюзорни мечти.
Минорно е темпото на сезонния валс,
неустойчиво, сляпо, сякаш в колапс.
С разпилените мисли обръща се в миг
или вцепенява се, като чувство без лик.
"Аз" е паролата... с път в този свят,
отваря врати, дели кръговрат…
С нашите крачки и дръзки победи
превърнати в малки, чудновати вселени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
