2 may 2013, 19:49

Преходно 

  Poesía » Otra
596 0 2

 

Далече сте, приятели, сега.

Делят ни километри разстояние.

Не бива да изпитваме тъга,

щом всеки следва своето призвание.

 

И пак се връщам в спомените наши,

отново искам всички да прегърна.

Дали защото самотата плаши,

все мъча се аз времето да върна?!

 

Минават дните. И години даже.

Днес всеки е погълнат в своя ден.

Аз знам, че няма никой да го каже,

но вече сте забравили за мен. 

 

 

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми темата за приятелството,но защо има съмнение?
  • Аз знам, че няма никой да го каже,
    но вече сте забравили за мен.
    Истинските приятели никога не забравят, а другите...Те си остават просто познати.
Propuestas
: ??:??