2.05.2013 г., 19:49 ч.

Преходно 

  Поезия » Друга
597 0 2

 

Далече сте, приятели, сега.

Делят ни километри разстояние.

Не бива да изпитваме тъга,

щом всеки следва своето призвание.

 

И пак се връщам в спомените наши,

отново искам всички да прегърна.

Дали защото самотата плаши,

все мъча се аз времето да върна?!

 

Минават дните. И години даже.

Днес всеки е погълнат в своя ден.

Аз знам, че няма никой да го каже,

но вече сте забравили за мен. 

 

 

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми темата за приятелството,но защо има съмнение?
  • Аз знам, че няма никой да го каже,
    но вече сте забравили за мен.
    Истинските приятели никога не забравят, а другите...Те си остават просто познати.
Предложения
: ??:??