Преходно
Далече сте, приятели, сега.
Делят ни километри разстояние.
Не бива да изпитваме тъга,
щом всеки следва своето призвание.
И пак се връщам в спомените наши,
отново искам всички да прегърна.
Дали защото самотата плаши,
все мъча се аз времето да върна?!
Минават дните. И години даже.
Днес всеки е погълнат в своя ден.
Аз знам, че няма никой да го каже,
но вече сте забравили за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Все права защищены
