Преходно

Poetry » Other

875 0 2

Далече сте, приятели, сега.

Делят ни километри разстояние.

Не бива да изпитваме тъга,

щом всеки следва своето призвание.

И пак се връщам в спомените наши,

отново искам всички да прегърна.

Дали защото самотата плаши,

все мъча се аз времето да върна?!

Минават дните. И години даже.

Днес всеки е погълнат в своя ден.

Аз знам, че няма никой да го каже,

но вече сте забравили за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diqna-liana (Дияна)

Хареса ми темата за приятелството,но защо има съмнение?

2013-07-31T07:10:28+03:00
ju58 (Юлия Барашка)

Аз знам, че няма никой да го каже,
но вече сте забравили за мен.
Истинските приятели никога не забравят, а другите...Те си остават просто познати.

2013-05-02T22:46:16+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0