3 may 2009, 20:32

Преходът на вечността

  Poesía
801 0 1

Накъде отивате вие,
щом залязва слънцето на детето
и всички пътуват за там, където
вкусната ябълка гние?

Ние стоим точно пред залеза... и после нощ,
а изборът е мамещ и труден
по кой път да поема по този ескалатор муден,
а ударната вълна поваля със своята мощ!

Искам да видя звуците на водата,
да се нося из тишината на облаците,
за да чуя какво мисля аз.

Но какъв е отговорът, и има ли?
Краят на пътя на лъжата
идва със смъртта на булото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Азът Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно е.
    Невероятно!
    Допада ми...
    Добре дошъл!!!
    Ще ми е интересно да прочета още твои творби.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...