3 мая 2009 г., 20:32

Преходът на вечността

797 0 1

Накъде отивате вие,
щом залязва слънцето на детето
и всички пътуват за там, където
вкусната ябълка гние?

Ние стоим точно пред залеза... и после нощ,
а изборът е мамещ и труден
по кой път да поема по този ескалатор муден,
а ударната вълна поваля със своята мощ!

Искам да видя звуците на водата,
да се нося из тишината на облаците,
за да чуя какво мисля аз.

Но какъв е отговорът, и има ли?
Краят на пътя на лъжата
идва със смъртта на булото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Азът Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно е.
    Невероятно!
    Допада ми...
    Добре дошъл!!!
    Ще ми е интересно да прочета още твои творби.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...