13 sept 2012, 23:07  

Прекият път за Рая

  Poesía
1.1K 1 3

Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,

аз поемам път към райските предверия. 

 

А до там се стига бързо –

за две или за три секунди,

толкова е разстоянието

от последния етаж до първия –

по прекия път –

през прозореца...

 

Дали това е скок към нищото,

или опит за летене?

Похвално, героично!

Само че нямам криле...

 

                            

 

2007 г.                                                                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Единствено поетът може с думи да прави каквото иска. Едва ли Калински е имал намерение да се самоубива. Даже и без рима си добър. Зарибяваш ме!
  • Е,то това е написано 2007-ма,сега сме 2012.Очевидно,че самоубийството не е решение Просто моментни дупки,каквито съм сигурен,че повечето от нас са имали А за хубавите думи мога само да ти благодаря!
  • Май трябва да почетеш малко от Манипулаторът и да се запознаеш с гледната точка на Алан Новък, където самоубийството не е решение.

    Иначе, поздравления. Творбата ми допадна.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...