Sep 13, 2012, 11:07 PM  

Прекият път за Рая

  Poetry
1.1K 1 3

Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,

аз поемам път към райските предверия. 

 

А до там се стига бързо –

за две или за три секунди,

толкова е разстоянието

от последния етаж до първия –

по прекия път –

през прозореца...

 

Дали това е скок към нищото,

или опит за летене?

Похвално, героично!

Само че нямам криле...

 

                            

 

2007 г.                                                                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Единствено поетът може с думи да прави каквото иска. Едва ли Калински е имал намерение да се самоубива. Даже и без рима си добър. Зарибяваш ме!
  • Е,то това е написано 2007-ма,сега сме 2012.Очевидно,че самоубийството не е решение Просто моментни дупки,каквито съм сигурен,че повечето от нас са имали А за хубавите думи мога само да ти благодаря!
  • Май трябва да почетеш малко от Манипулаторът и да се запознаеш с гледната точка на Алан Новък, където самоубийството не е решение.

    Иначе, поздравления. Творбата ми допадна.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...