13 сент. 2012 г., 23:07  

Прекият път за Рая

1.1K 1 3

Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,

аз поемам път към райските предверия. 

 

А до там се стига бързо –

за две или за три секунди,

толкова е разстоянието

от последния етаж до първия –

по прекия път –

през прозореца...

 

Дали това е скок към нищото,

или опит за летене?

Похвално, героично!

Само че нямам криле...

 

                            

 

2007 г.                                                                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единствено поетът може с думи да прави каквото иска. Едва ли Калински е имал намерение да се самоубива. Даже и без рима си добър. Зарибяваш ме!
  • Е,то това е написано 2007-ма,сега сме 2012.Очевидно,че самоубийството не е решение Просто моментни дупки,каквито съм сигурен,че повечето от нас са имали А за хубавите думи мога само да ти благодаря!
  • Май трябва да почетеш малко от Манипулаторът и да се запознаеш с гледната точка на Алан Новък, където самоубийството не е решение.

    Иначе, поздравления. Творбата ми допадна.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...