Прекосих те
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно
се чувствах поканена в тихите сънища.
И знам, че сгреших, но съм тук. Своеволно
се спуснах по пътя на нашето бъдеще.
Боли. Прекосих те - от горе до долу.
Най-празно ми беше, когато ми каза,
че по съм ти тежка от топка олово
и влязла съм вътре, където не трябва.
Изправих извивките в теб. Дължината
от твоите спомени бе необхватна
и някъде там се познах - във жената,
която поиска си всичко обратно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
