Прекосих те
Разтегнах една времева серпентина,
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно
се чувствах поканена в тихите сънища.
И знам, че сгреших, но съм тук. Своеволно
се спуснах по пътя на нашето бъдеще.
Боли. Прекосих те - от горе до долу.
Най-празно ми беше, когато ми каза,
че по съм ти тежка от топка олово
и влязла съм вътре, където не трябва.
Изправих извивките в теб. Дължината
от твоите спомени бе необхватна
и някъде там се познах - във жената,
която поиска си всичко обратно...
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно
се чувствах поканена в тихите сънища.
И знам, че сгреших, но съм тук. Своеволно
се спуснах по пътя на нашето бъдеще.
Боли. Прекосих те - от горе до долу.
Най-празно ми беше, когато ми каза,
че по съм ти тежка от топка олово
и влязла съм вътре, където не трябва.
Изправих извивките в теб. Дължината
от твоите спомени бе необхватна
и някъде там се познах - във жената,
която поиска си всичко обратно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
