16 dic 2022, 19:37  

Прекрасни неща 

  Poesía » Del paisaje
267 4 8

Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.

На метлата му спря се подпряна,
някак дружески смигна и пак,
се забърза, но първо си хвана,
сто искрици от първия сняг.

Разпиля ги по къщи, стобори,
затанцува над тихия град.
И с Луната все в рими говори,
само тя и поетът не спят.

Щом косите си сребърни пръсне,
ново утро. Луната, нощта
ще си тръгнат ни рано, ни късно,
ще се случат прекрасни неща...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??