Прекрасни неща
Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.
На метлата му спря се подпряна,
някак дружески смигна и пак,
се забърза, но първо си хвана,
сто искрици от първия сняг.
Разпиля ги по къщи, стобори,
затанцува над тихия град.
И с Луната все в рими говори,
само тя и поетът не спят.
Щом косите си сребърни пръсне,
ново утро. Луната, нощта
ще си тръгнат ни рано, ни късно,
ще се случат прекрасни неща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
