16.12.2022 г., 19:37 ч.  

Прекрасни неща 

  Поезия » Пейзажна
268 4 8

Вън по покрива хлъзна се бърза
зимна вечер, по пътя нелек.
Фина, бяла дантела завърза,
вместо шалче на снежен човек.

На метлата му спря се подпряна,
някак дружески смигна и пак,
се забърза, но първо си хвана,
сто искрици от първия сняг.

Разпиля ги по къщи, стобори,
затанцува над тихия град.
И с Луната все в рими говори,
само тя и поетът не спят.

Щом косите си сребърни пръсне,
ново утро. Луната, нощта
ще си тръгнат ни рано, ни късно,
ще се случат прекрасни неща...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??