8 jul 2010, 19:59

Прекъсвате си корена

  Poesía
721 0 13

на двама кандидат-емигранти

 

Прекъсвате си корена...

С амбиция!

Стремглаво се понасяте в галоп,

така че всяка инаква позиция

не струва нищо

и не значи стоп.

Дали ще са ви пълни после шепите?

А вярата?

А смелите мечти?

Дали най-после смисъла ще вземете

да сложите в тревожните души?

Дали ще се събуждате с надеждата,

че ви очакват слънчеви лица?

Дали спокойно сутрин ще се вглеждате

в очичките на своите деца?

Ще имате ли истински приятели,

които да ви канят у дома,

да ви споделят кротката си вяра,

че още съществуват чудеса?

 

Дали ще се наситите в охолството,

предвкусвано, жадувано така?!

 

А липсата?

А болните ви майки?

Бащите ви и тяхната тъга?

 

Прекъсвате си корена с амбиция

за много крехки,

преходни неща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих!!!
    Поздрави ,Руми!!!
  • Благодаря Ви, че коментирахте. Темата е много болезнена...
  • Вярно е, че причините за емигриране за различни, но май преобладава безизходицата от безработицата, особено в по-бедните региони. За съжаление... Защото едно от основните права на гражданите е правото им на труд!
  • Руми, разбирам емоциите ти http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=135184 отлично, но просто не вярвам, че това са въпросите "Дали спокойно сутрин ще се вглеждате
    в очичките на своите деца?
    Ще имате ли истински приятели,
    които да ви канят у дома,
    да ви споделят кротката си вяра,
    че още съществуват чудеса?
    Дали ще се наситите в охолството,
    предвкусвано, жадувано така?!", които би трябвало да зададем... Хората, които замивата отнасят в сърцата си също толкова болка, липси и носталгия, колкото остават в сърцата на близките им хора...
    Жалко, че това се случва..., но аз хвърлям упрека си в друга посока...
    Стихът ти е прекрасен и аз го ценя, просто имам различно мнение... повлияно от цялата тази болка и липса, която остана и в мен...
  • Благодаря ви, че сподехите и коментирахте този стих. Далеч съм от мисълта да съдя хората. Просто си задавам въпростие за онова, което губиш, търсейки щастието далеч от родното си място... В последно време изгубих бройката на моите лични познати и приятели, които никога вече няма да чувствам като част от живота си, защото са на хилядикилометри от мен и когато се видим след години раздяла, дори не знам какво да си кажем... В очите на родителите им се е загнездила една такав голяма тъга! Жалко е, че хора, които можеха да родят и отгледат децата си тук, сега го правят другаде... Но дали всички заминават, защото тук наистина са зле и ножът е опрял до кокъл? Личните ми наблюдения сочат нещо съвсем друго. Най-близката ми приятелка замина, защото вярваше, че в САЩ ще има по-щастлив живот, макар че тук имаше доста причини да остане и изобщо не е ставало въпрос за мизерия, недоимък или нещо подобно...
    Вярно е, че всеки има право на избор, но цената често е твърде висока както за заминаващия, така и за онези, чиито души наранява...
    Простете за този дълъг коментар, но темата ме покоси отново преди два дни, защото ще изпратя поредните приятели. Може би вече са над 100!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...