8 июл. 2010 г., 19:59

Прекъсвате си корена

717 0 13

на двама кандидат-емигранти

 

Прекъсвате си корена...

С амбиция!

Стремглаво се понасяте в галоп,

така че всяка инаква позиция

не струва нищо

и не значи стоп.

Дали ще са ви пълни после шепите?

А вярата?

А смелите мечти?

Дали най-после смисъла ще вземете

да сложите в тревожните души?

Дали ще се събуждате с надеждата,

че ви очакват слънчеви лица?

Дали спокойно сутрин ще се вглеждате

в очичките на своите деца?

Ще имате ли истински приятели,

които да ви канят у дома,

да ви споделят кротката си вяра,

че още съществуват чудеса?

 

Дали ще се наситите в охолството,

предвкусвано, жадувано така?!

 

А липсата?

А болните ви майки?

Бащите ви и тяхната тъга?

 

Прекъсвате си корена с амбиция

за много крехки,

преходни неща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих!!!
    Поздрави ,Руми!!!
  • Благодаря Ви, че коментирахте. Темата е много болезнена...
  • Вярно е, че причините за емигриране за различни, но май преобладава безизходицата от безработицата, особено в по-бедните региони. За съжаление... Защото едно от основните права на гражданите е правото им на труд!
  • Руми, разбирам емоциите ти http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=135184 отлично, но просто не вярвам, че това са въпросите "Дали спокойно сутрин ще се вглеждате
    в очичките на своите деца?
    Ще имате ли истински приятели,
    които да ви канят у дома,
    да ви споделят кротката си вяра,
    че още съществуват чудеса?
    Дали ще се наситите в охолството,
    предвкусвано, жадувано така?!", които би трябвало да зададем... Хората, които замивата отнасят в сърцата си също толкова болка, липси и носталгия, колкото остават в сърцата на близките им хора...
    Жалко, че това се случва..., но аз хвърлям упрека си в друга посока...
    Стихът ти е прекрасен и аз го ценя, просто имам различно мнение... повлияно от цялата тази болка и липса, която остана и в мен...
  • Благодаря ви, че сподехите и коментирахте този стих. Далеч съм от мисълта да съдя хората. Просто си задавам въпростие за онова, което губиш, търсейки щастието далеч от родното си място... В последно време изгубих бройката на моите лични познати и приятели, които никога вече няма да чувствам като част от живота си, защото са на хилядикилометри от мен и когато се видим след години раздяла, дори не знам какво да си кажем... В очите на родителите им се е загнездила една такав голяма тъга! Жалко е, че хора, които можеха да родят и отгледат децата си тук, сега го правят другаде... Но дали всички заминават, защото тук наистина са зле и ножът е опрял до кокъл? Личните ми наблюдения сочат нещо съвсем друго. Най-близката ми приятелка замина, защото вярваше, че в САЩ ще има по-щастлив живот, макар че тук имаше доста причини да остане и изобщо не е ставало въпрос за мизерия, недоимък или нещо подобно...
    Вярно е, че всеки има право на избор, но цената често е твърде висока както за заминаващия, така и за онези, чиито души наранява...
    Простете за този дълъг коментар, но темата ме покоси отново преди два дни, защото ще изпратя поредните приятели. Може би вече са над 100!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...