Jul 8, 2010, 7:59 PM

Прекъсвате си корена 

  Poetry
540 0 13

на двама кандидат-емигранти

 

Прекъсвате си корена...

С амбиция!

Стремглаво се понасяте в галоп,

така че всяка инаква позиция

не струва нищо

и не значи стоп.

Дали ще са ви пълни после шепите?

А вярата?

А смелите мечти?

Дали най-после смисъла ще вземете

да сложите в тревожните души?

Дали ще се събуждате с надеждата,

че ви очакват слънчеви лица?

Дали спокойно сутрин ще се вглеждате

в очичките на своите деца?

Ще имате ли истински приятели,

които да ви канят у дома,

да ви споделят кротката си вяра,

че още съществуват чудеса?

 

Дали ще се наситите в охолството,

предвкусвано, жадувано така?!

 

А липсата?

А болните ви майки?

Бащите ви и тяхната тъга?

 

Прекъсвате си корена с амбиция

за много крехки,

преходни неща...

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силен стих!!!
    Поздрави ,Руми!!!
  • Благодаря Ви, че коментирахте. Темата е много болезнена...
  • Вярно е, че причините за емигриране за различни, но май преобладава безизходицата от безработицата, особено в по-бедните региони. За съжаление... Защото едно от основните права на гражданите е правото им на труд!
  • Руми, разбирам емоциите ти http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=135184 отлично, но просто не вярвам, че това са въпросите "Дали спокойно сутрин ще се вглеждате
    в очичките на своите деца?
    Ще имате ли истински приятели,
    които да ви канят у дома,
    да ви споделят кротката си вяра,
    че още съществуват чудеса?
    Дали ще се наситите в охолството,
    предвкусвано, жадувано така?!", които би трябвало да зададем... Хората, които замивата отнасят в сърцата си също толкова болка, липси и носталгия, колкото остават в сърцата на близките им хора...
    Жалко, че това се случва..., но аз хвърлям упрека си в друга посока...
    Стихът ти е прекрасен и аз го ценя, просто имам различно мнение... повлияно от цялата тази болка и липса, която остана и в мен...
  • Благодаря ви, че сподехите и коментирахте този стих. Далеч съм от мисълта да съдя хората. Просто си задавам въпростие за онова, което губиш, търсейки щастието далеч от родното си място... В последно време изгубих бройката на моите лични познати и приятели, които никога вече няма да чувствам като част от живота си, защото са на хилядикилометри от мен и когато се видим след години раздяла, дори не знам какво да си кажем... В очите на родителите им се е загнездила една такав голяма тъга! Жалко е, че хора, които можеха да родят и отгледат децата си тук, сега го правят другаде... Но дали всички заминават, защото тук наистина са зле и ножът е опрял до кокъл? Личните ми наблюдения сочат нещо съвсем друго. Най-близката ми приятелка замина, защото вярваше, че в САЩ ще има по-щастлив живот, макар че тук имаше доста причини да остане и изобщо не е ставало въпрос за мизерия, недоимък или нещо подобно...
    Вярно е, че всеки има право на избор, но цената често е твърде висока както за заминаващия, така и за онези, чиито души наранява...
    Простете за този дълъг коментар, но темата ме покоси отново преди два дни, защото ще изпратя поредните приятели. Може би вече са над 100!
  • Поздрав за хубавия стих!
    Но дали просто амбиция кара хората да напускат родината си или по-скоро безизходицата, в която държавата-мащеха ги поставя???
  • Много ,много силно! От всеки ред извира болката.
  • Хубав стих! Поздрав и от мен!
  • Прибави и мен към тези двама.
    Харесах стиха ти!
    Носталгията по дом и Родина е неизбежна, знам.
    Чела съм много стихове в сайта укоряващи тези, които заминават, но едва ли някой е тръгнал ей така от кеф... безисходицата, нуждата, немотията, безработицата тук в нашата обична България ни прокужда по чужди земи.
  • Харесах!
  • Много хубав стих , Руми!!!
    Поздрави!!!
  • Напипала си най-страшната социална тема днес...
    За което те поздравявам!
    Бъди !!!
  • !
    Поздрав!
Random works
: ??:??