Прелиствам дни и страници. Изчитам болка, жива рана. Във свито гърло, така горчи, присяда от лъжи - измама. Откъсвам дните, нощите прочитам на месеци, почти година, не мога времето назад да върна, с мастилото да го зачеркна. Но мога с тихата молитва, на дните да изплача всяка рана, да се изправя чиста и красива, защото всъщност съм такава. От себе си съм дала, нищо не отнех. Не съм излъгала, не съм ранила. Благославях с обич и не проклех, на никого не съм си отмъстила. Жена съм истинска, не съм светица. И аз сгреших... докрай се доверих. Ала от грешките сега се уча, най-важното, на себе си простих!
прекрасно е да умееш да прощаваш, с облекчение отдъхваш, когато ти простят. най-трудно е да се обвиняваш и сам да си прощаваш, това е неравна борба. и блажен е този, който е успял да си прости. поздравления, Джейни!
Хубав стих!
Тъжен!
/раздирам,ако го заместиш с прочитам,ще се върже с горните 4реда-
само предлагам,аз така бих направила/
Знаеш ли?Когато си прости моята лирическа-живее по-силно и върви напред...
Нека пробва и твоята
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.