25 dic 2021, 7:10

Прелом

  Poesía » Civil
1.2K 1 0

 

 

(Краят на една нощ) 

 

Нощта е черна като креп,

Луната сваля нейния воал,

Линее нейният погром,

А дните ще я възкресят

Но тази черна нощ, нощ 

На страх  от несполука

Нима чертае нейният прелом,

Нейният път за утре? 

Защото след пустинята се ражда океан,

Океан от свобода и нежност,

Небе по-чисто от брилянт

И една разцъфваща надежда.

Надежда, че светът като заспи,

Денят ни утре ще е  вече бодър,

И ние със прегръщащи ръце 

ще си прости, ще се целунем 

братски по челото.

 

2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Radeva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...