25 dic 2021, 7:10

Прелом 

  Poesía » Civil
941 1 0

 

 

(Краят на една нощ) 

 

Нощта е черна като креп,

Луната сваля нейния воал,

Линее нейният погром,

А дните ще я възкресят

Но тази черна нощ, нощ 

На страх  от несполука

Нима чертае нейният прелом,

Нейният път за утре? 

Защото след пустинята се ражда океан,

Океан от свобода и нежност,

Небе по-чисто от брилянт

И една разцъфваща надежда.

Надежда, че светът като заспи,

Денят ни утре ще е  вече бодър,

И ние със прегръщащи ръце 

ще си прости, ще се целунем 

братски по челото.

 

2015

© Maria Radeva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??