(Краят на една нощ)
Нощта е черна като креп,
Луната сваля нейния воал,
Линее нейният погром,
А дните ще я възкресят
Но тази черна нощ, нощ
На страх от несполука
Нима чертае нейният прелом,
Нейният път за утре?
Защото след пустинята се ражда океан,
Океан от свобода и нежност,
Небе по-чисто от брилянт
И една разцъфваща надежда.
Надежда, че светът като заспи,
Денят ни утре ще е вече бодър,
И ние със прегръщащи ръце
ще си прости, ще се целунем
братски по челото.
2015
© Maria Radeva Все права защищены