(Краят на една нощ)
Нощта е черна като креп,
Луната сваля нейния воал,
Линее нейният погром,
А дните ще я възкресят
Но тази черна нощ, нощ
На страх от несполука
Нима чертае нейният прелом,
Нейният път за утре?
Защото след пустинята се ражда океан,
Океан от свобода и нежност,
Небе по-чисто от брилянт ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up