(Краят на една нощ) 

Нощта е черна като креп,

Луната сваля нейния воал,

Линее нейният погром,

А дните ще я възкресят

Но тази черна нощ, нощ 

На страх  от несполука

Нима чертае нейният прелом,

Нейният път за утре? 

Защото след пустинята се ражда океан,

Океан от свобода и нежност,

Небе по-чисто от брилянт

И една разцъфваща надежда.

Надежда, че светът като заспи,

Денят ни утре ще е  вече бодър,

И ние със прегръщащи ръце 

ще си прости, ще се целунем 

братски по челото.

2015