ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ЛЮБОВ
Обичам жени като теб,
защото са неразгадани ребуси.
Аз на еретичен вятър съм дете,
ти – на влюбена вълшебница.
Ти си ваяна от тесто
с обич и нежност замесено,
с трепет на майка и нужда за дом,
аз – постоянно се ровя във себе си.
Но и двамата жадуваме любов
от крилото на птица докосната.
И без да питаме защо,
душите си задъхано разлостваме..
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados