28.09.2011 г., 18:33

Прелюдия към любов

1.1K 0 14

 

 

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ЛЮБОВ

 

 

Обичам жени като теб,

защото са неразгадани ребуси.

Аз на еретичен вятър съм дете,

ти – на влюбена вълшебница.

 

Ти си ваяна от тесто

с обич и нежност замесено,

с трепет на майка и нужда за дом,

аз – постоянно се ровя във себе си.

 

Но и двамата жадуваме любов

от крилото на птица докосната.

И без да питаме защо,

душите си задъхано разлостваме..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...