Sep 28, 2011, 6:33 PM

Прелюдия към любов

  Poetry » Love
1.1K 0 14

 

 

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ЛЮБОВ

 

 

Обичам жени като теб,

защото са неразгадани ребуси.

Аз на еретичен вятър съм дете,

ти – на влюбена вълшебница.

 

Ти си ваяна от тесто

с обич и нежност замесено,

с трепет на майка и нужда за дом,

аз – постоянно се ровя във себе си.

 

Но и двамата жадуваме любов

от крилото на птица докосната.

И без да питаме защо,

душите си задъхано разлостваме..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...