30 nov 2013, 18:32

Премеждие

605 0 8

 

 

          Когато си в премеждие

          и наоколо е все тъма

          едни очи ти трябват нежни

          и една до теб добра душа.

 

          Едничка дума за подкрепа,

          подреждаща нещата ти шега -

          колко му трябва на човека

          за нова среща със своята съдба!

 

          И денят се превръща в неслучаен,

          в ден почти предопределен -

          да се простиш със своя зов отчаян

          и до твоето да почувстваш рамото

                                                            на НЕЯ!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, М., не сложих посвещение, защото знаех, че ти си ми умница и ще го разбереш - денят ми беше изключителен ... Съжалявам за продължението, което и аз приех много лично! Благодаря и на Доника! Поздрави!
  • едни очи ти трябват нежни
    и една до теб добра душа.
    Наистина какво повече? Чудничко!
  • Благодаря, приех го много лично
  • Сърдечни благодарности на посетилите ме в премеждието и особено на НЕЯ, подкрепила ме в неслучайния ни ден ...! Поздрави!
  • Очарована съм, Вал.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...