Когато си в премеждие
и наоколо е все тъма
едни очи ти трябват нежни
и една до теб добра душа.
Едничка дума за подкрепа,
подреждаща нещата ти шега -
колко му трябва на човека
за нова среща със своята съдба!
И денят се превръща в неслучаен,
в ден почти предопределен -
да се простиш със своя зов отчаян
и до твоето да почувстваш рамото
на НЕЯ!
© Валентин Василев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
