xpuc4o (Христо)
61 183
2 oct 2007, 21:31

Премълчани думи 

  Poesía
725 0 9

Изпий до дъно океан в сърцето ми
и птици бели взимай,

летели в моите очи.

С поглед в сън ме заключи,

от спомени,

в дъждовен ден ме връщаш

и в шепот сред звездите,

света влуди,разби,погуби,

след порой думи.

И идваше ми чак да изкрещя:

"Поспри,

любов преди сбогуване с мечти,

под звездите погледни,

с нежност ти ме прегърни,

в косите вятър се изгуби със любовен вик,

ти ела до мен.

Аз искам само с теб да споделя

мига,

след който прилив идва в залива
на любовта,

ще полети и звезда,

спомен ще заспи,

в приказка от плам,

лицето ти в небе пламти."

Къде сред струни се изгуби,

сред тълпа,

къде ли все се взирах,

търсех твоя силует.
И всяка нощ със теб остави

пламъци,

мисъл за тебе ме буди,
в очите ми птица ще гони

звезди,
видяла вече ангели,

видяла теб.

© Христо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??