Премълчани думи
Изпий до дъно океан в сърцето ми
и птици бели взимай,
летели в моите очи.
С поглед в сън ме заключи,
от спомени,
в дъждовен ден ме връщаш
и в шепот сред звездите,
света влуди,разби,погуби,
след порой думи.
И идваше ми чак да изкрещя:
"Поспри,
любов преди сбогуване с мечти,
под звездите погледни,
с нежност ти ме прегърни,
в косите вятър се изгуби със любовен вик,
ти ела до мен.
Аз искам само с теб да споделя
мига,
след който прилив идва в залива
на любовта,
ще полети и звезда,
спомен ще заспи,
в приказка от плам,
лицето ти в небе пламти."
Къде сред струни се изгуби,
сред тълпа,
къде ли все се взирах,
търсех твоя силует.
И всяка нощ със теб остави
пламъци,
мисъл за тебе ме буди,
в очите ми птица ще гони
звезди,
видяла вече ангели,
видяла теб.
© Христо All rights reserved.
